Германската хлебарка в с размери от 1.2 см до 1.6 см, макар в редки случай да са наблюдавани и по-големи. Цветът им най-често е кафяв като може да варира в различна степен до почти черен. Характерни за германската хлебарка са две паралелни черни ивици от главата до основата на крилата. Крилата им са закърнели и този вид хлебарки нямат възможност да летят. Германската хлебарка е най-разпространеният вид. Смята се, че родината й е Азия, като се наблюдават значителни сходства с друг вид хлебарка – Азиатска хлебарка.

Основно Германската хлебарка се среща по ресторанти, производители на храна, хранителни магазини, хотели, както и в домовете на хората. Този вид хлебарки не обичат светлината и могат да бъдат забелязани през деня само, ако е налична голяма популация. Обичайно се забелязват през нощта, когато са най-активни. Интересен е фактът, че могат излъчват неприятна миризма, когато са “развълнувани” или уплашени. Този вид хлебарки имат способността да си устройват много успешно екологична нисша в сградите, която е много издръжлива и устойчива срещу опитите за контрол и борба с вредителите. Това се дължи най-вече на факта, че Германската хлебарка снася много нимфи, които се развиват до полово зряла възраст много бързо – в рамките на няколко седмици. Това прави на практика разпространението им изключително бързо и създава доста трудности в борбата срещу този вид хлебарки, защото изключително малките размери на нимфите им дават възможност много добре да се скрият при опит да бъдат третирани.

Германската хлебарка е всеядна като предпочита нишестето, захарните изделия, месни продукти с повече мазнини. В случай на недостиг на храна, може да се храни с различни домакински вещи като сапун, лепило, паста за зъби или да се превърнат в канибали като започнат да си ядат крилата и краката по между си. След всичко изредено до тук за Германската хлебарка, може да я определим като един най-трудните за борба видове и същевременно най-разпространения сред хората, носещ опасност за разпространение на различни болести и алергии.